”Укрепване на стандартите за справедлив процес в административното правораздаване чрез дискусии и обмяна на опит със съдии, други практикуващи юристи и представители на администрацията”
(информация за проект, приключен от Фондация Български адвокати за правата на човека /БАПЧ/ към средата на м. ноември 2011 г.)
Както бе посочено в първото (междинно) съобщение за работата по проекта ”Укрепване на стандартите за справедлив процес в административното правораздаване чрез дискусии и обмяна на опит със съдии, други практикуващи юристи и представители на администрацията”, началото бе поставено през м. февруари 2011 г. с подкрепата и съдействието на Програма „Върховенство на закона за Югоизточна Европа” на Фондация „Конрад Аденауер”. Проектът беше разработен като естествено продължение на двугодишния проект на тема „Подобряване на гаранциите за справедлив процес в административното съдопроизводство”, изпълнен от Фондация БАПЧ в периода 2009 – 2010 г. и приключил с обемен аналитичен доклад, подготвен след анализирането на повече от 3200 съдебни решения на Административен съд – гр. София, Административен съд – гр. Варна и Върховния административен съд.
Приключилият през м. ноември 2011 г. проект имаше за цел да надгради върху вече постигнатото, като обхване правораздавателната дейност на повече административни съдилища у нас. Стремежът на изследователския екип беше, въз основа на резултатите на проведеното през 2009 – 2010 г. изследване и чрез дискусии и споделяне на натрупания по места практически опит в административното правораздаване при действието на Административно-процесуалния кодекс, да се откроят по-ясно съществуващите проблеми и по този начин да се търси път към по-нататъшно утвърждаване на стандартите на справедливия процес при решаването на административните дела.
В изпълнение на проекта бяха организирани четири дискусии. Първата се проведе на 20 май 2011 г. в гр. Плевен с участието на петима съдии от първостепенни административни съдилища и петима адвокати от гр. Плевен, гр. Враца и гр. Монтана. Втората дискусия се осъществи в гр. Варна на 24 юни 2011 г. В нея участваха 10 административни съдии, 3 адвокати и 5 юристи от областни администрации. Бяха представени градовете Варна, Шумен, Добрич и Силистра. Последва трета дискусия в гр. Бургас на 30 септември 2011 г. В нея участваха шестима адвокати от гр. Бургас, един адвокат от гр. Хасково, един адвокат от гр. Пловдив и една преподавателка по административно право и процес от Бургаския свободен университет. Четвъртата дискусия бе организирана в гр. Пловдив на 11 ноември 2011 г. Участници бяха един съдия от Административния съд в гр. Пловдив, един съдия от Административния съд в гр. Перник, четирима адвокати от Пловдивската адвокатска колегия, един адвокат от Адвокатската колегия в гр. Перник и един от юрисконсултите от администрацията на Областната управа в гр. Пловдив. По този начин целевите групи – съдии от административни съдилища, други юристи с интереси към административното правораздаване и длъжностни лица от администрацията – получиха добра представителност сред участниците в четирите дискусии: 17 съдии, 19 адвокати, 6 юристи от областни администрации и един университетски преподавател. Може със съжаление да се отбележи, че броят на участниците в дискусиите беше доста по-малък от броя на поканените колеги и не съответстваше на очакванията на екипа, извършил работата по проекта.
За сметка на това дискусиите бяха оживени и продуктивни. Обобщаването на изразените мнения и становища води до следните основни констатации:
– В голямото си мнозинство участниците споделиха становището, че утвърждаването на стандартите на справедливия процес в административното правораздаване изисква осигуряване на ефективен достъп до административно правосъдие и широкообхватен съдебен контрол върху актовете, действията и бездействията на администрацията.
– Когато е необходимо, изискванията на справедливия процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека следва по начало да се прилагат пряко при изготвянето на съдебните актове.
– Бяха посочени обаче две основни пречки за постигане на пряка приложимост на изискванията по Конвенцията: а) когато националният закон ограничава достъпа до съд и слага рамки на обхвата на съдебния контрол и б) когато делото се върне от касационната инстанция на първостепенния съд с указания, поставящи подобни ограничения. Долови се определена склонност у съдиите в подобни случаи да дават приоритет на националния закон и на указанията на върховната съдебна инстанция. Все пак бе отбелязано, че в последно време стават по-чести случаите практиката на Върховния административен съд да се съобразява със стандартите, утвърдени от Европейската конвенция по правата на човека и от Съда в Страсбург. Що се отнася до все още съществуващите законови пречки да се постигне пълен достъп до съд и всеобхватен съдебен контрол, бе подчертана важността от наличието на политическа воля за съответни промени в законите, поставящи подобни пречки.
– Бе призната полезността на идеята съдиите от първостепенните съдилища периодично да обсъждат и уеднаквяват практиката си, за да се създадат предпоставки за спазването на принципа на правната сигурност на местно ниво.
– Единодушно бе подчертана важността на принципа на съразмерността като сериозна крачка за утвърждаване на изискванията на справедливия процес както в процедурите по издаването на административните актове, така и при осъществяването на съдебния контрол върху тях.
– Очертаха се два сериозни проблема при прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, пречещи на този закон докрай да изпълни функцията си на ефективно вътрешно средство за защита срещу административен произвол. От законодателна гледна точка възниква проблем от това, че новият ГПК е бил приет, без да се прецени как той ще повлияе на процедурите по АПК за дирене на обезщетения за вредоносни актове, действия и бездействия на администрацията. Процедурите по новия ГПК и по АПК са трудно съвместими и това поражда предпоставки за процесуален хаос. Бе споделена идеята за възстановяване на приложимостта на ГПК по делата по чл. 1 от ЗОДОВ и тяхното прехвърляне от административните към общите граждански съдилища. От гледище на съдебната практика проблемът е в това, че се налага твърде рестриктивното приложение на ЗОДОВ, за което допринася и все още преобладаващият съдийски подход ненужно да се изисква доказването на обичайните вреди от неправилното и незаконосъобразно администриране.
В крайна сметка дискусиите наложиха общия извод, че усилията по укрепване на стандартите за справедлив процес в административното правораздаване следва да продължат. Споделените по-горе основни констатации показват достатъчно красноречиво къде трябва да се насочат тези усилия занапред.
Пълният текст на аналитичният доклад бихте могли да намерите тук:
