Стереотипите в българското общество и от какво се страхуват гласовитите противници на Истанбулската конвенция – политически похвати или триумф на невежеството?
Фондация „Български адвокати за правата на човека“ застава твърдо и безрезервно зад позицията на Министерския съвет незабавно да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция.
Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е пряко и единствено насочена към жените и децата, каквито преимуществно са жертвите на домашното насилие. Това е експлицитно разписано както в преамбюла на международния акт, така и в целите, които си поставя същият.
Мерките, които са предвидени в международния акт, са изцяло насочени към ранната превенция на всички форми на насилие над жени и деца. Конвенцията е в унисон с действащото от 2005 година законодателство за защита от домашно насилие в България. След ратификацията й ще се засилят способите за превенция на толкова често случващото се в наши дни насилие и ще бъде заложен един висок стандарт на защита.
Всяко друго четене и тълкуване на текстовете й са повлияни от погрешно схващане и изместват фокуса на международния акт. В публичното пространство се носят зловредни тълкувания на чл. 3, ал. 1, т. „в“ от Конвенцията, който дава дефиницията за „пол“ (англ. „gender“, фр. „genre“, рус. „гендер“) в смисъла на социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете. И е редно да бъде възприета тази дефиниция. Социалната роля в обществото е определяща за всеки човек, като до голяма степен съвпада с биологичната принадлежност. Не е ясно какво точно противниците на ратификацията на Конвенцията наричат „трети пол“ – транссексуалните хора също са или мъже, или жени. Половата идентичност на човек не се определя от ратификацията или не на даден международен акт, а е плод на неговото лично самоопределяне. Дори и в момента в България има действащо законодателство и трайна съдебна практика, в която се допуска промяна на пола при разстройство на половия идентитет. Това няма общо с ратификацията на конвенцията.
Въпросите за еднополовите бракове нямат основание в текстовете на международния акт и нямат отношение към ратификацията му. ЛГБТИ хората в България и в момента живеят, работят, обичат се, създават семейства, раждат деца чрез инсеминация или сурогатно майчинство, осиновяват деца, сключват бракове в чужбина и са част от нашето общество. Независимо от ратификацията или не на Истанбулската конвенция.
Ратификацията на Истанбулската конвенция е в обществен интерес и същевременно е от съществено значение за политическия облик на България. От една страна, държава, която се противопоставя на международни актове, насочени към ненасилието, не може да бъде определена като прогресивно развиваща се и без колебание подкрепяме решението на Министерския съвет да бъде ратифицирана конвенцията. От друга страна, животът, свободен от насилие, е основно гарантирано право на всеки човек и към насилието проявяваме нулева толерантност. Живеем в свят, в който би следвало да се цени свободата на личността, свободата на словото, свободата на избор, свободата да бъдеш. Всеки човек в своя личен свят го изисква по отношение на себе си. А там, където свършва свободата на един, започва свободата на другия.
Припомняме, че още през 2012 г. Комитетът на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) с решението си по делото V.K. срещу България отправи препоръка до държавата ни да положи усилия да промени стереотипното мислене в българското общество по въпросите с домашното насилие и на джендър-стереотипите чрез въвеждане на задължително образование на съдии, адвокати и юристи. Както вече споменахме, предвидените в Истанбулската конвенция мерки за превенция не само са в пълна хармония с българското право, но и ще помогнат на държавата ни да изпълни вече поетите от нея международни ангажименти.
С категоричност се противопоставяме на консервативната реакция и превратно тълкуване и ще работим в подкрепа на ратификацията на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, ведно с всички съмишленици.
Вярваме, че разумът ще надделее и ще върне на дневен ред реалните проблеми и предизвикателства пред обществото ни.
